В съвременни условия конете се отглеждат предимно със спортна цел – за езда и като помощници за военни или охранителни патрулни операции в горски терени. Използването на коне като животинска тяга е силно ограничено и се извършва само в слабонаселени региони, или миноритарни общества със запазени традиционни етнокултурни схеми на живот, който е свързан с отглеждане и използване на конете, като работна тяга.

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОФЕСИЯТА РАБОТНИК В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

Основни дейности – Техник-животновъдът организира производството и съхранението на фураж. Организира правилното отглеждане на животните, осигурява профилактични грижи за животните.

Необходими знания и умения – Работникът в животновъдството трябва да може да работи в екип, да осъществява ефективна комуникация с други лица, да притежава умения за работа с различни селскостопански уреди и съоръжения.

Един от всеки седем в Нидерландия е с недостиг на храна

Трудности и предизвикателства в тази професия – Основното работно място на работника е на открито под непосредственото влияние на външните климатични условия като непостоянна температура, влажност , вятър и др.

„Борим се с наложеното разбиране за собственика на кон, че е богат човек. Точно обратното – повечето собственици на коне работят на две места, за да издържат конете си и правят това от любов към българските породи, без почти никакво финансиране от държавата."

Една от емблемите на родното коневъдство е породата Български спортен кон (БСК), която през последните години Коневъдство се превърна и в една от най-разпространените в нашата страна.

Актуално Политика и факти Министерство на земеделието, храните и горите

Камионите за добитък трябва да се почистват и дезинфекцират редовно, за да се предотврати предаването на патогени.

В България се правят опити за отглеждане на неевропейски видове говеда, като например одомашнен (домашен) тибетски як (в ловно стопанство „Витиня“) и зубър (в ловно стопанство „Воден“).

Учебната програма по дисциплината “Коневъдство” дава теоретичните постановки по отношение на произхода на коня и породното разнообразие.  Особено внимание е отделено на екстериорната преценка и съществуващите недостатъци. Подробно са разгледани и въпросите за спецификата при селекцията, размножаването, тренинга и изпитванията. Застъпени са и основни въпроси от областта на храненето, развъждането и технологиите на отглеждане на различни категории коне, използвайки знанията, придобити по съответните фундаментални дисциплини.

Този сайт използва „бисквитки“ с цел по-добро обслужване на своите посетители. Научете повече.

Главата е с удължена лицева част, а шията е дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. По екстериор Дунавските коне се доближават до малкия Но­ниус. Цветът е черен и по-рядко тъмнокестеняв.